През есента на 1864 г. българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина.

В началото на 1866 г. се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата Гарибалдийска дружина в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.

Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието „Капитан“. 

Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. През 1869 г. отново се завръща към четничеството.Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина) 

Капитан Петко войвода взима активно участие и в Руско-турската освободителна война. Неговата чета от 300 души активно действа в тила на турската армия.

След Освобождението генерал Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводата заминава в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин "капитан" от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България, като се заселва във Варна. 

На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода се основава Тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия.

През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската крепост Ичкале.след което е интерниран в Трявна.

След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна и набира доброволци за освобождението на Тракия. 

Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 г. и е погребан във Варна.