top of page
КНИЖАРИ И ВЕСТНИКАРИ
„И ний, българете, трябва да започнем да са усещаме като народ, който има същите правди с другите европейски народи!“
"Да пише или да списува човек на един език, трябува да го е учил доста време и да го познава много добре, ако и да е бащин му."
Иван Богоров
Вестник „Български орел“, 1846 г.,
Иван Богоров
Иван Богоров е един от крайните радетели за чист български език. С "Богоровщина" днес се означава всяка несполучлива и ненужна нова дума (неологизъм), защото за мнозина Иван Богоров е автор на смешни и излишни нови думи от рода на широкоизвестната "драсни-пални клечица" (наместо кибрит). Това е така, защото малко се знае за неговите безспорни заслуги при изграждането на новобългарския книжовен език.
Наистина някои от неговите крайни увлечения по подмяна или буквален превод на чуждици са трудно приемливи: правдарица вместо съдилище, ветреник вм. газ, достойник вм. министър, писачница вм. редакция, носилисток вм. портфейл и мн. др. Но тези усилия в никакъв случай не заслужават присмех. Те са благородни усилия на един патриот и ревнител за чистотата на езика ни. Нему дължим много за някои хубави думи, с които и днес си служим: вестник, часовник, чакалня, околност, молба, навик, облог, смет, леснина, подплата и др.
Константин Фотинов
Из революционния печат
Христо Г. Данов
bottom of page