ИДЕОЛОЗИ НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА
Един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, да се впусне тайно през Княжевец и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде сигнала навсякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен почти се от българи и твърде малко турски или смсени села се нахождат... Тая чета ще следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута... Доде достигне до Търново,... ще има най-малко до 150 000 на крак мъжие, от коих 40 хиляди въорьжени. ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хнляди мъжие, тогава навярно могат се брои сто хиляди пушки за бой... Но главното правило ще бьде хайдушки горски боюве.
Главното управление на сичките въздигнати места ще се дава от тойзи полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да държи непрестанно сношение със Сръбское главно управление...
"План за освобождение на България", Г. С Раковски, Белград, 1861 г.
Любен Каравелов
II. Ние се борим с два неприятеля: единият неприятел наш е политически, турското правителство, а другият — духовни, гръцкото духовенство...
Ние желаеме да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със
сърбите и румъните, които отчасти съчувствуват на нашите стремления, и желаеме да съставим с тях „южно-славянска” или „Дунавска федерация из свободните земи”.
Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т. е. съобразно нравите, обичаите и характера на българския народ. А тия земи, които са населени с румъни, със сърби, с гърци, да се управляват съобразно характера на румънския, сръбския и гръцкия народи. Нека всяка народност, както и всеки народ, учува (уварди) своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Но в това също време ние желаем да съставим между себе си и между нашите родствени народи и съседи едно цяло, каквото е Швейцарският съюз.
Ние не желаем чуждото, т. е. онова, що не е наше, но не желаеме да дадеме и другиму своето.
Из Програма на Българския революционен централен комитет
...Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!...
„До моето първо либе”
Васил Левски
Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.
Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.
За извършованието на таквази революция са: 1) уреждание; 2) пари; 3) хора; 4) оръжие и други бойни потреби.
Из “Нареда на работниците за освобождението на българският народ” (1871 г.)
...пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
„На прощаване”